Чесовник някъде тихо тик-така,
времето бързо продължава да лети.
Наближава вече краят на играта,
разплетена мрежа от коварни лъжи.
Истина, пречупена от криво огледало,
кубчето рубик не се подреди.
Вече с теб не сме едно цяло,
не вярвам на думите както преди.
Прекалено наивен - такъв съм роден,
леко глупав или просто заблуден.
Лудо влюбен в плод забранен.
Eстествено, че накрая ще бъда ранен.
© Борислав Попов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
