Глупава си и го знаеш,

всеки ден се убеждаваш.

Срещу себе си нехаеш,

но да правиш друго не успяваш.

Да! Обичаш го! Но стига!

Спри се вече, недей се унижава.

Любов от единия не стига,

за любовта са нужни двама.

От личен опит си го знаеш,

че кога човек обича,

всеки ден, каквото и да правиш,

мисълта ти все към него тича.

Той обича те? Така ли?
Но защо тогава непрестанно

време има за своите другари,

а за тебе няма постоянно?

Очевидно е и ти е ясно,

че не "време" е причината.

И сърцето пак забива бясно,

и ти отново пак си срината.

Всеки, който е обичал, знае,

че кога обичаш някой, той ти липсва.

Време винаги ще се намери,

ако ли не оправдания цял списък.

И докога ще продължаваш

да се правиш на глупачка?

Най-лошото е, че го знаеш,

време ти е да направиш крачка.

Без "не искам", без "не мога",

с трохи недей се задоволява.

Знам, боли те, но за бога,

вярвай, че доброто побеждава.

Това сърце не ти ли трябва?

Кога ще спреш да го раняваш?

Докога ще го разсичаш като с брадва?

А то винаги ще ти прощава.

Какво си мислиш ти, глупачке?

На какво изобщо се надяваш?

Щом досега не те е заобичал,

изобщо няма и да го направи.

Намери ключа и отключи сърцето си,

пусни човека в него да излезе.

А после избърши сълзи с ръцете си,

на тебе просто ти е нужно време.

То ще кърви, не се съмнявай,

но, налага се да го направиш.

Стига вече! Недей се заблуждавай!

Ти си силна, ще се справиш!

И ще дойде ден, когато

болката ти ще отмине.

И за тебе пак ще бъде лято

и сълзите ще отмие.

А човекът, който ти обичаш,

никога не ще забравиш.

Приемаш мисълта и свикваш,

но в сърцето кътче ти за него ще оставиш.

"Глупава съм" постоянно казваш!

Но дали наистина така е?

Ти истината знаеш, но отказваш,

ума не слушаш, а сърцето следваш и това е!