Глупаво сърце
Вълни от мисли
в бряг от спомени се блъскат,
но бряг реално не намират.
Потъва островчето на надежда
и бавно с него изчезва всичко.
Ти си там някъде, далечен,
блед, прозрачен, призрак вечен.
И нейде все още рей се
ликът ти слънчев.
Но не усмивка,
а сълзи напират
по тоз лик невзрачен.
Ала тупти в гърдите лудо
сърцето глупаво и доверчиво.
Тупти – не, но бие лудо,
щом близко те усети.
Умът да чуе не желае,
достатъчни са му
дори лъжите твои.
То бие... ще изскочи още,
но да те загуби
не ще да рискува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени