Глупости под сурдинка
898
0
5
Ти си остра, ненужна, прещипана,
прозаична до втръсване - жаба!
Как така се намери в леглото ми,
без звънец и без маска, без грим?
Но съзрях, че прозорец отворен
бе увиснал на пирон, безпризорен.
Пак проскърца проклетото чело
на онзи измислен крадец,
взел „назаем” от старите ноти
и без чувство за капка вина.
Покривалото падна от скрина.
Не поиска да стане на плащеница.
Женска хубост появи се на
улица тайнствена и засвети сияйна луна.
Ще почакам да съмне.
Да разтворят душата ми
малкото слънчеви вопли,
проникнали през гъстата, бяла мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
