Глупости под сурдинка
902
0
5
Ти си остра, ненужна, прещипана,
прозаична до втръсване - жаба!
Как така се намери в леглото ми,
без звънец и без маска, без грим?
Но съзрях, че прозорец отворен
бе увиснал на пирон, безпризорен.
Пак проскърца проклетото чело
на онзи измислен крадец,
взел „назаем” от старите ноти
и без чувство за капка вина.
Покривалото падна от скрина.
Не поиска да стане на плащеница.
Женска хубост появи се на
улица тайнствена и засвети сияйна луна.
Ще почакам да съмне.
Да разтворят душата ми
малкото слънчеви вопли,
проникнали през гъстата, бяла мъгла.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
