danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
16.08.2011 г., 0:36 ч.

Глътка тишина 

  Поезия » Любовна
573 0 7


Май все на глътки пия тишината,

прокраднала се в сивите ми делници.

Родените да мерят крачки с вятъра

не могат да обичат с лицемерие.

 

Какво ,че ще открадна твойте мисли

и ще те търся с две очи, които

ще те погълнат като зрънце истина

в мига на самотата... без да питат.

 

Аз искам да ти подаря безкрая,

лазура син и влюбените утрини.

Накарай ме от лудост да мечтая –

с мечтата си към тебе ще се втурна.

 

И ще танцувам с нежни урагани,

ще се прераждам с всяка своя глътка,

прегазила и норми, и забрани,

в живота си, и всяка твоя стъпка.

 

И нищо, че ще пия тишината,

и гузно ще крада от всяка мисъл

за тебе по-различната, жената...

За да остана истинският смисъл.

 

 

.

 

 

 

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??