Гневна съм
Полета от изсъхнали души,
а някога били градини,
сега безводие цари
по-празни, по-сухи от пустини.
Ливади... от нескончаеми фасони,
искреността е странница далечна
и надменно кацнали по "високите" балкони,
на живота гледат със насмешка.
Реки от безмислени слова,
давещи в празнодумието си всичко,
кълнат се в това и онова,
без смисъл оставиха дори "Обичам те"!
Върхове от безумна суета,
модни, натурално-силиконови и "тежки"
и най-ценното в нравствената им "красота"
е поредна камара от маркови дрешки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
