2.02.2007 г., 12:27

Гняв

926 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

 

Искам да разбера на таз държава какво не и е наред.

Затова съм си групирал мислите в куплет.

Кво става ,

никой не разбира,

не осъзнава

и така си потъва нашта държава.

Ухилени мутри ме гледат от екрана

и ми казват да престана.

Да престана?

Що?

За да се превърна в поредното дърво.

Да не мисля, кво става около ми навред.

Да живея, като в чалга куплет?

Да не мисля за тези които идват след мен?

Щото кой е мислил за мен?

Да се правя на гъзар и непукист,

а отвътре да се чувствам като шибан дрис?

Да не мисля, в нищо друго освен пари,

и да гледам около мен как всеки масури върти?

Да не виждам изход от шибания тунел,

И на който е различен да му викам жумел?

Да се въртя безспирно в омагьосан кръг,

И на тези в парламента да им гледам сейра, как ни е*ат.

Да се убеждавам всеки ден ,

че нищо независи от мен и мойто мнение,

и да стоя, като овца на заколение?

Да гледам как воюват за пари,

размахвайки плакат - правим го за МИР и общочовешкиДобрини?

Накъде отива тоя свят?

Питам аз , и си пускам "Борат".

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Томов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...