Feb 2, 2007, 12:27 PM

Гняв

  Poetry
923 0 2

The work is not suitable for people under 18 years of age.

 

Искам да разбера на таз държава какво не и е наред.

Затова съм си групирал мислите в куплет.

Кво става ,

никой не разбира,

не осъзнава

и така си потъва нашта държава.

Ухилени мутри ме гледат от екрана

и ми казват да престана.

Да престана?

Що?

За да се превърна в поредното дърво.

Да не мисля, кво става около ми навред.

Да живея, като в чалга куплет?

Да не мисля за тези които идват след мен?

Щото кой е мислил за мен?

Да се правя на гъзар и непукист,

а отвътре да се чувствам като шибан дрис?

Да не мисля, в нищо друго освен пари,

и да гледам около мен как всеки масури върти?

Да не виждам изход от шибания тунел,

И на който е различен да му викам жумел?

Да се въртя безспирно в омагьосан кръг,

И на тези в парламента да им гледам сейра, как ни е*ат.

Да се убеждавам всеки ден ,

че нищо независи от мен и мойто мнение,

и да стоя, като овца на заколение?

Да гледам как воюват за пари,

размахвайки плакат - правим го за МИР и общочовешкиДобрини?

Накъде отива тоя свят?

Питам аз , и си пускам "Борат".

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Томов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...