1.03.2025 г., 14:52  

Гняв

333 0 0

(чети изразително)

 

Обърни се и излез!

Марш от моя мъничък кафез!

В гнездо на славей май е снесла кукувица…

вън ти лукава, кисела лисица.

 

В душата носи ябълка червива,

за врата ме стиска… като змия се увива.

Словата мръсни, болни, заядливи -

иска да направи дори празниците сиви.

 

Със сърцето ми си правиш пир!

Махни се от живота ми проклет вампир!

Тръгвай, хващай първият експрес

дано и с теб си иде този стрес.

 

Чакай… къде си мислиш, че отиваш мила?

Май забравила си мойта сила…

я вземи и нея за из път

живота ми превърна в детски кът!

 

Недей, моля те не ме оставяй сам.

Извинявай всичко тука беше спам…

Обичам те и ти си моята половинка…

по-лошата – но си ми любимка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...