perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
29.03.2022 г., 20:25 ч.

Гняв и вина 

  Поезия
472 5 6

 

Закъснях от досада и сам

аз не съм без вина безучастен,

нямам злато и гривни ни грам,

пък и хляб не замествам със пасти.

 

Но съм тук и с кварталното куче,

и скимтящо, с проскубана козина,

аз не исках, но даром получих

пак бодли от уханните рози.

 

Всички тръни, бодящи бодили

гонех с яд и напук, с ветровете,

черни птици от страх са прикрили

свойте песни из пусти полета.

 

Вълци вият и бледа луна

се показва из тъмния облак,

не познават ни срам, ни вина,

те изскачат из тъмните доби.

 

И в минутите две в полунощ

са намерили своето място,

те разсичат нощта като с нож,

тук отдавна е глухо и тясно.

 

Разпознават лика си в луната,

тези вълци са страшна стихия,

аз се боря с гнева и вината

и лика си не искам да крия.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??