Гняв и вина
Закъснях от досада и сам
аз не съм без вина безучастен,
нямам злато и гривни ни грам,
пък и хляб не замествам със пасти.
Но съм тук и с кварталното куче,
и скимтящо, с проскубана козина,
аз не исках, но даром получих
пак бодли от уханните рози.
Всички тръни, бодящи бодили
гонех с яд и напук, с ветровете,
черни птици от страх са прикрили
свойте песни из пусти полета.
Вълци вият и бледа луна
се показва из тъмния облак,
не познават ни срам, ни вина,
те изскачат из тъмните доби.
И в минутите две в полунощ
са намерили своето място,
те разсичат нощта като с нож,
тук отдавна е глухо и тясно.
Разпознават лика си в луната,
тези вълци са страшна стихия,
аз се боря с гнева и вината
и лика си не искам да крия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
