Годежното мълчание на щурците
* * * * *
Изгоряха в житата островърхите сърпове
и затихна песента на щурците.
Влюбено - есенна дреха от листи ми кърпи
вятърът, дето танцува с липите.
Ще ме скрие под мокрите върбови клони
тъй пременена - за горски годеж...
че ще стана невеста на зъл вихрогонец,
преди да натрупа първия скреж.
Ще открадне очите ми. Споменът в тях
ще се мята бездомен по тъмно.
Със слънчеви пръсти свойте дни разпилях -
да вървиш по любов... и по съмнало...
- - -
Извръщам сърце! Но чувам копитени грохоти.
Пътят е пуст - без тебе и летните птици.
И се моля на глас, дано от премала да грохне
вихърът зъл... и пак да запеят щурците...
* * * * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
