Посрещах ви Нови, изпращах ви Стари,
бяхте и черни,
и верни другари.
Кънтяха наздравици, ехтяха гърмежи
и нови надежди,
и нови стремежи.
Постигах по нещо, загубвах пък друго,
крадях от живота
по някое чудо...
Така отлетяхте вий - пролетни птици!
Старея полека
и гаснат зеници.
© Славка Любенова Всички права запазени