25.04.2010 г., 19:46

Години от миналото

674 0 0

Всеки път, когато погледна към синьото море,

спомените се превръщат в копнежни вълни.

Далеч за мен остават твойте брегове,

в дълбоките води са потънали твойте очи.


Ти беше съдба на моите чувства,

знай, вече нямам съдба.

Колко скъпа била цената на една утеха,

сега останах в неизлечимата си самота.


Ще ме съдят ли сега спомените,

че се опитвам да забравя теб?

Ще се разсърдят ли миналото и годините,

че за живота останах твърде стар, твърде жалък и свиреп?


Простете  ми, ей, години мои,

вие отминавате, а аз нямам сили да ви спра.

Исках в едно ъгълче от живота да гушна любовта

и с нея в дълбините на душата си да се потопя.


Милан Милев

24.04.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...