Годините и любовта
ГОДИНИТЕ И ЛЮБОВТА
Пия вече цяла вечер и не отшумява!
Колко още да изпия, за да те забравя?
Колко мъка да налея, за да те изпия?
Колко сълзи да изплача, за да те попия?
И годините пред мене остаряха,
сбръчкаха се, седнаха под чужда стряха.
Едно момче от гроздето откъсна,
на едно момиче го подаде с двата пръста.
И гледаха годините безмълвно,
и някак си им стана много тъжно,
че спомените вече черно-бели,
събличат свойте ризи овехтели.
И любовта подпийнала пристигна,
и седна до годините… и се оригна
захвърли на страна бутилка празна,
,,Боли ме,, каза… и припадна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
Знаеш, че винаги се радвам когато минаваш през творенията ми
