14.11.2005 г., 16:40

Годините в мрежа

897 0 1

Изнизват се сякаш годините
вчера ли бях на шестнайсет,
с кичур бял във косите
наближавам четирдесетте.

Вярвам или не кой знае
ще се сбъднат ли моите копнежи
дъжд по стъклата чертае
палми и слънчеви мрежи.

И улавям във мрежата бяла
своите мисли мечти
как да ги задържа аз не зная
аз не зная ,а не знаеш и ти.

В мрежа се сбират  годините
една след друга сякаш заспиват
а къде нощуват мечтите
те заспиват ли или умират.

Кой знае пътеката прашна
кого накъде ще извежда
може би към слънчева мрежа
кой знае ,може би,може би.






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...