Изнизват се сякаш годините
вчера ли бях на шестнайсет,
с кичур бял във косите
наближавам четирдесетте.

Вярвам или не кой знае
ще се сбъднат ли моите копнежи
дъжд по стъклата чертае
палми и слънчеви мрежи.

И улавям във мрежата бяла
своите мисли мечти
как да ги задържа аз не зная
аз не зная ,а не знаеш и ти.

В мрежа се сбират  годините
една след друга сякаш заспиват
а къде нощуват мечтите
те заспиват ли или умират.

Кой знае пътеката прашна
кого накъде ще извежда
може би към слънчева мрежа
кой знае ,може би,може би.