Годините в мрежа
Изнизват се сякаш годините
вчера ли бях на шестнайсет,
с кичур бял във косите
наближавам четирдесетте.
Вярвам или не кой знае
ще се сбъднат ли моите копнежи
дъжд по стъклата чертае
палми и слънчеви мрежи.
И улавям във мрежата бяла
своите мисли мечти
как да ги задържа аз не зная
аз не зная ,а не знаеш и ти.
В мрежа се сбират годините
една след друга сякаш заспиват
а къде нощуват мечтите
те заспиват ли или умират.
Кой знае пътеката прашна
кого накъде ще извежда
може би към слънчева мрежа
кой знае ,може би,може би.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
