Годишнина "Обичане"
на Пламен
Обичам обичта ти!
Обичаш ме нали?
Защото обичта ми е без граници,
обичам грижите и топлината ти,
обичам даже на ръцете ми
да слагаш плавници,
за да изплувам на повърхността ти!
Искрено обичам трудния ти нрав,
когато мойте грешки коригираш!
Спокойна съм, че винаги си прав,
напътствено - да тичам или спирам.
Обичам още бързия ти ум
и подчертаната ти непазарност,
в свят на чувствен глад и на суетен бум
успяваш да си буден, безпристрастен!
Обичам да си все такъв - като сега,
в ежедневието да си опълченец...
Дълго време Непокорна съм била!
Но с годините успя да ме превземеш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
