28.07.2023 г., 15:40

Голо сърце…

521 2 3

Голо сърце…

 

Това което пазя в тишината

е моето разсъблечено сърце,

съзерцавайки се в твоето,

отразяващо се като в огледало.

Изпълнено е с теб и е голо.

И само ти можеш да ме издигнеш,

или да ме свалиш на земята.

Издигаш ме с устните си върху моите,

а с прегръдките ти стигам до ядрото.

Ако ти си моето възнесение и падение

тогава направи го по-близо до мен.

Там където е кожата ти, душата ти

и всичко останало да е без значение.

Без теб съм само тяло без душа.

С тези стихове пътувам към теб,

отдавайки ти изцяло това сърце

което изпълнено е с теб и е голо.

Само ти знаеш какво премълчава

и какво зове със цялата си сила.

Във всеки отпечатък на ръцете ми,

във всеки клавиш на пианото те търсих.

И сега, когато най-накрая те открих,

разкривам ти сърцето си разголено

което изпълнено е с теб и е твое.

И нека заслепени от любов,

прогледнем в истински същественото.

И да трептем със всяка крачка,

докато един друг се приближаваме...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...