Голямата игра

18.01.2016 г., 14:30 ч.

Поезия » Философска

304 0 4

Заспивам, а трябва да бъда все буден.

И няма ли милост нощта ми към мен?

В съня ми се връща странника блуден,

за да я превърне нощта ми във ден.

А аз се превръщам във съд антикварен

излъскан до блясък със вълнен парцал.

От мръсното време не съм и покварен,

и нито душата- потънала в кал.

И лъснал в деня си от лунен отблясък,

аз имам цената на стара пара.

Изтичам през дните във златния пясък

и правя с живота голяма игра.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

voda (Елица Ангелова)

2016-01-19T00:53:30+02:00

Тук си избрал по-разгърнат изказ - подходящ за философския замисъл.
Харесах, Колич!
vilflovers (Виолета Минчева)

2016-01-18T23:21:20+02:00

Поздравление за тази философия!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-01-18T16:15:07+02:00

Забави темпото...
А аз се превръщам във съд антикварен
излъскан до блясък със вълнен парцал.
От мръсното време не съм и покварен,
и нито душата - потънала в кал.
vega666 (Младен Мисана)

2016-01-18T16:06:14+02:00

Понякога ми се струва, че животът си играе с нас както котка с мишка. Но те поздравявам за куража, Никола, да правиш с него голяма игра! Хубава нова седмица!