Голямата игра
Заспивам, а трябва да бъда все буден.
И няма ли милост нощта ми към мен?
В съня ми се връща странника блуден,
за да я превърне нощта ми във ден.
А аз се превръщам във съд антикварен
излъскан до блясък със вълнен парцал.
От мръсното време не съм и покварен,
и нито душата- потънала в кал.
И лъснал в деня си от лунен отблясък,
аз имам цената на стара пара.
Изтичам през дните във златния пясък
и правя с живота голяма игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
