За човека тъгуваш-
голямо сърце,
и любов му даруваш
със щедри ръце.
С дъждовете се сливаш
като капка блестиш,
нечестивите мисли
с усмивка громиш!
Ти си пламенно цвете,
слънчоглед приветлив,
подарил цветовете
на нежния стих.
И се връщаш в мечтите,
победила страха,
в песента на щурците
дочуваш зова:
Да си истинска, смела,
красива жена,
през тревите поела
към щастлива звезда.
© Милена Филипова Всички права запазени