За човека тъгуваш-
голямо сърце,
и любов му даруваш
със щедри ръце.
С дъждовете се сливаш
като капка блестиш,
нечестивите мисли
с усмивка громиш!
Ти си пламенно цвете,
слънчоглед приветлив,
подарил цветовете
на нежния стих.
И се връщаш в мечтите,
победила страха,
в песента на щурците
дочуваш зова:
Да си истинска, смела,
красива жена,
през тревите поела
към щастлива звезда.
© Милена Филипова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
