11.05.2011 г., 14:22 ч.

Голямото ми момиче 

  Поезия » Любовна
810 0 0

Може да не чуеш ти зова ми...
Случва се на всеки да реши,
че мелодията е позната,
а рефренът... просто бликнали сълзи.

 

Може да не виждаш нежността ми...
Случва се... понякога разсеяни, уви,
пропускаме най-важните моменти,
даряващи ни хиляди мечти.

 

Може да не ми държиш ръката.
Случва се... в забързания ден,
сред този хаос, обградил нещата,
не винаги ще имаш време ти за мен

 

Може и да сбъркаш любовта ми.
Случва се... артисти има вред,
сред усмивки, скрити чувства и измама
истинската тъй умира в плен.

 

Но съм сигурна, че няма
подозрение душата ти да изгори
колко много те обича мама,
всичко дава, за да бъдеш Ти!

 

Сигурно нехаеш днеска.
Случва се... животът се мени.
Но знаеш, че подкрепата ми нежна
ще бъде близо и ще те благослови!

 

Не го забравяй, Слънчице безценно.
Знам, случва се... но моля те, помни,
че МАЛКИТЕ, НЕВИДИМИ пътеки
водят ни до Пътя свят, неповторим...

 

Обичам те, мое малко момиче...

© Таня Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??