Голямото откритие на човека
Човекът на огромната тепсия,
отбирал самородните кристали.
Подреждал ги във дяволска кутия,
шлифовал в лещи и в тръба поставял.
Насочвал към звездите и луната,
все нощем любопитната играчка
и дълго съзерцавал светилата,
преди да стори следващата крачка...
Живял си той на равната тепсия,
със равната представа за земята.
Но тръгнал пеш и с кораб – да открие,
самия край... и още по-нататък.
Години порел водната стихия –
за любопитство нямало отсрочка.
Но вместо до ръба на таз тепсия,
отново стигнал изходната точка.
И плеснал се по челото човекът:
бостанска диня, значи, е земята!
Планетите ни движат се вовеки,
по орбити около светилата.
Тъй и до днеска той се движи,
във орбита едничка - на жената,
че свети тя по хубост своя трижди,
по-ярка и по-кръгла от луната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
