Голямото откритие на човека
Човекът на огромната тепсия,
отбирал самородните кристали.
Подреждал ги във дяволска кутия,
шлифовал в лещи и в тръба поставял.
Насочвал към звездите и луната,
все нощем любопитната играчка
и дълго съзерцавал светилата,
преди да стори следващата крачка...
Живял си той на равната тепсия,
със равната представа за земята.
Но тръгнал пеш и с кораб – да открие,
самия край... и още по-нататък.
Години порел водната стихия –
за любопитство нямало отсрочка.
Но вместо до ръба на таз тепсия,
отново стигнал изходната точка.
И плеснал се по челото човекът:
бостанска диня, значи, е земята!
Планетите ни движат се вовеки,
по орбити около светилата.
Тъй и до днеска той се движи,
във орбита едничка - на жената,
че свети тя по хубост своя трижди,
по-ярка и по-кръгла от луната.
© Иван Христов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Иванее!
Довечера да го прочетеш пред астрономите))) -
"че свети тя по хубост своя трижди,
по-ярка и по-кръгла от луната."
Харесах,Рудин!
-
Ех, че е хубаво!
Поздрав, Рудин! -
С много философия и красиви думи, летене към звездите и на края красивата истина.Жената. Благодаря ти като жена за хубавите думи.Човек с богата душа. Бъди.
-
Добре де, Иване, че се въртим- въртим се около светлината на жената, ама ние бостански дини ли сме или празни кратуни? Това го казвам на шега. Поздравявам те за опита да изразиш по свой начин почитта си към жените.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Защото те кръжат не край жени, а край мъжете.