Гоня Михаля
Във гората – птиче
с мен се забавлява.
Аз след него тичам,
морен, ход забавям.
„Чурулик” ми казва –
сякаш нещо важно.
Може да е пазва
на бърлога влажна.
Може да е Цеца
легнала в гората
или баба Меца
мед от кошер лапа.
Тъкмо да го стигна -
литва. Изоставам.
Бре, да се не види
птичата му врява!
Май, че проумявам –
то е кат късмета:
ха да го захвана –
хвърк – и празна шепа.
Тъй и таз държава –
думи много важни:
магистрала права,
на стомаси – празни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
Направо е супер, върна ме в годините когато бях на 7-8 и ходех с дядо , баба и братовчедките в гората на пикник и гонехме такива врабчета 
Браво от мен.
