27 янв. 2011 г., 08:03

Гоня Михаля

1.9K 0 15

Във гората – птиче

с мен се забавлява.

Аз след него тичам,

морен, ход забавям.

 

„Чурулик” ми казва –

сякаш нещо важно.

Може да е пазва

на бърлога влажна.

 

Може да е Цеца

легнала в гората

или баба Меца

мед от кошер лапа.

 

Тъкмо да го стигна -

литва.  Изоставам.

Бре, да се не види

птичата му врява!

 

Май, че проумявам –

то е кат късмета:

ха да го захвана –

хвърк – и празна шепа.

 

Тъй и таз държава –

думи много важни:

магистрала права,

на стомаси – празни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С поздрави и усмивки!
  • Много добре,как ги редиш само!!!Смях през сълзи за истината
    Поздравления Рудин!!!
  • Какво леко и приятно стихче и с какъв финал само... Хареса ми! Поздрав!
  • Много сладко стихотворение Направо е супер, върна ме в годините когато бях на 7-8 и ходех с дядо , баба и братовчедките в гората на пикник и гонехме такива врабчета А финала също няма да го коментирам дълго - супер актуален е Браво от мен.
  • Поздрав и от мен!А колкото до моето стихче,да,прочети го!Приятно е да чуя нещо такова.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....