Jan 27, 2011, 8:03 AM

Гоня Михаля

1.9K 0 15

Във гората – птиче

с мен се забавлява.

Аз след него тичам,

морен, ход забавям.

 

„Чурулик” ми казва –

сякаш нещо важно.

Може да е пазва

на бърлога влажна.

 

Може да е Цеца

легнала в гората

или баба Меца

мед от кошер лапа.

 

Тъкмо да го стигна -

литва.  Изоставам.

Бре, да се не види

птичата му врява!

 

Май, че проумявам –

то е кат късмета:

ха да го захвана –

хвърк – и празна шепа.

 

Тъй и таз държава –

думи много важни:

магистрала права,

на стомаси – празни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • С поздрави и усмивки!
  • Много добре,как ги редиш само!!!Смях през сълзи за истината
    Поздравления Рудин!!!
  • Какво леко и приятно стихче и с какъв финал само... Хареса ми! Поздрав!
  • Много сладко стихотворение Направо е супер, върна ме в годините когато бях на 7-8 и ходех с дядо , баба и братовчедките в гората на пикник и гонехме такива врабчета А финала също няма да го коментирам дълго - супер актуален е Браво от мен.
  • Поздрав и от мен!А колкото до моето стихче,да,прочети го!Приятно е да чуя нещо такова.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...