Познавам самотата.
Виждам я в очите,
чувам я в думите...
Горчи ли водката?
Ти не пиеш, помня, момиче.
Но сега е различно -
днес е различно.
Самотата.
Облечена в дрипи
се обляга на бара.
Вика бармана с жест.
И той я познава.
Налива голямо
и се отдалечава.
В ъгъла пияни се смеят.
И те я познават.
Горчи ли водката?
Не, вече е сладка.
Виждам го в очите.
Чувам го в думите.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени