Горчи мигът на скъсаното лято
Провокирано от фотографията "Реквием за една..." на isd (ИгорСД)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=212205
и стихотворението на Дамян Дамянов "Не трябва да те търся"
http://www.slovo.bg/old/damyanov/netrebe.htm
Последни есенни цветя...
Сред тишината прецъфтяват.
А в трепета на бледите листа
горчи мигът на скъсаното лято.
Коприната на аромата не струи -
без капчици роса са тъжни рози.
Една невидима ръка
с надежда ги държи,
но не за себе си,
а други да ги преоткрият.
Безсмъртие няма. Погледни –
така приличаме на тези рози...
От чувствата, захвърлени във ъгъла боли,
но всъщност – най-боли, когато
възкръсват в нас като мечти
с цвят - пепел от рози.
(Посветено на... М.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
