Горчив мед...
Горчив мед...
Беше Есен... Окъсяха дните...
Във гората лумнал бе пожар,
ала „пролет” властваше в душите-
по незнаен, древен календар...
... Тук Жена, с букет от хризантеми,
(а далѝ не беше божество!)
спря сама усмихната до мене
и не вярвах, че се случва то...
Както пред икона троеручна
чудото очаквах начаса,
но разбрах тогава: то се случва
само ако вярваш в чудеса...
Знаех вече, тя не е родена
за да бъде във иконостас,
щом ръце протегнах, а през мене
мина мълния с човешка страст.
И гърдите ѝ ме омагьосаха,
с чудния синхрон при всеки дъх...
Диви ветрове с мечти докосваха
даже недостъпният им връх...
И сърцето ми заби тревожно:
тъй камбана бие на пожар...
Знаех твърдо, че не е възможно
тя да е икона от олтар,
мед горчив от устните щом пия,
мед събран от дивите пчели
и съм цял във тази улисия:
да си влюбен, а да не боли...
И страстта когато сам докосна,
като гост на щуро пиршество
в есенна магия медоносна:
знам че е Жена, не божество!...
... Беше Есен... С цветна канонада
вятърът в горите подлудя...
... А над мен дъждът на листопада
си ръмеше кротко в Есента...
Коста Качев,
Есента
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
