Горчива съм ти с вкус на шоколад.
Истините трудно се познават,
кога лицето е опълчено от гняв,
де’ сърцето от лъжите се проваля...
И нагарчам ти, леко, като залеза нощес.
Че в твоя храм отдавна свещи не горят.
Душата ти свирепа, като оня пес,
де’ глутниците тръгнаха да го повалят.
Леко кисел ти е моят вкус на лято.
Не разбираш, мислиш ме за луда.
Че още съм жената от кристал, която
нейде чувствал си близка и до болка чужда... ...