Горчива съм ти
Горчива съм ти с вкус на шоколад.
Истините трудно се познават,
кога лицето е опълчено от гняв,
де’ сърцето от лъжите се проваля...
И нагарчам ти, леко, като залеза нощес.
Че в твоя храм отдавна свещи не горят.
Душата ти свирепа, като оня пес,
де’ глутниците тръгнаха да го повалят.
Леко кисел ти е моят вкус на лято.
Не разбираш, мислиш ме за луда.
Че още съм жената от кристал, която
нейде чувствал си близка и до болка чужда...
И вярваш ли, че сънят сега ме гони,
и моли ме очи да не притварям.
Твърде много крехки клони
счупиха се, докат’ в спомен те повтарях.
И самотата ми ме моли да си ида.
И миналото пъди ме с дървена тояга.
Нагарчам ти още преди да те достигна,
като сбогуване, оставено на прага...
... като листото, неотронено по есен,
като красота, повехнала в захлас...
Като безвкусица от тъжна песен,
като отлив във вечерен, зимен час...
Аз нагарчам твърде много,
защото залезът за мене е плачлив.
Миналото мъртво е! За Бога...
... тая нощ изгревът по пясъка е див!
Истините трудно се познават,
кога лицето е опълчено от гняв,
де’ сърцето от лъжите се проваля...
И нагарчам ти, леко, като залеза нощес.
Че в твоя храм отдавна свещи не горят.
Душата ти свирепа, като оня пес,
де’ глутниците тръгнаха да го повалят.
Леко кисел ти е моят вкус на лято.
Не разбираш, мислиш ме за луда.
Че още съм жената от кристал, която
нейде чувствал си близка и до болка чужда...
И вярваш ли, че сънят сега ме гони,
и моли ме очи да не притварям.
Твърде много крехки клони
счупиха се, докат’ в спомен те повтарях.
И самотата ми ме моли да си ида.
И миналото пъди ме с дървена тояга.
Нагарчам ти още преди да те достигна,
като сбогуване, оставено на прага...
... като листото, неотронено по есен,
като красота, повехнала в захлас...
Като безвкусица от тъжна песен,
като отлив във вечерен, зимен час...
Аз нагарчам твърде много,
защото залезът за мене е плачлив.
Миналото мъртво е! За Бога...
... тая нощ изгревът по пясъка е див!
© Ди All rights reserved.
