1.09.2009 г., 20:03

(...горчива топлина)

995 0 20

тъгата ме топли...
облякла съм я
като скафандър
и се движа
в безтегловност
излъчва я
всяка клетка от мен
това е топлината
която ти разпали
онази 

твоята
която не ти дадох
защото си тръгна
онази топлина
която пазя и днес


от пръстите ми -
топлина струи
онзи

твоята
самотна
непотърсена
горчива топлина...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Овладяната емоция в стиховете ти носи благородство и мъдрост -осиротялото чувство зарежда с топлина твоя емоционален свят, а не с омраза и озлобление. За което ти се възхищавам!
  • "онази топлина
    която пазя и днес...."
    ...Нели , Нели ....пази тази топлина - може да ти потрябва , за да стоплиш нечия друга любов! ....а как ми бръкна в душата с този стих ...,как ме заболя ...не искам да ти казвам...!
  • Нели, отново поздравления!
    При неизживяната докрай любов винаги остава непотърсена топлина, но с времето тя изтива и се превръща в студ!
  • Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
  • Горчива топлина...Ако душата ти се нуждае от нея? Защо не? Много е лично, за да го обсъждам,но ми харесва стихът ти.Поздравления Нели!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...