Sep 1, 2009, 8:03 PM

(...горчива топлина)

  Poetry » Love
996 0 20

тъгата ме топли...
облякла съм я
като скафандър
и се движа
в безтегловност
излъчва я
всяка клетка от мен
това е топлината
която ти разпали
онази 

твоята
която не ти дадох
защото си тръгна
онази топлина
която пазя и днес


от пръстите ми -
топлина струи
онзи

твоята
самотна
непотърсена
горчива топлина...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Овладяната емоция в стиховете ти носи благородство и мъдрост -осиротялото чувство зарежда с топлина твоя емоционален свят, а не с омраза и озлобление. За което ти се възхищавам!
  • "онази топлина
    която пазя и днес...."
    ...Нели , Нели ....пази тази топлина - може да ти потрябва , за да стоплиш нечия друга любов! ....а как ми бръкна в душата с този стих ...,как ме заболя ...не искам да ти казвам...!
  • Нели, отново поздравления!
    При неизживяната докрай любов винаги остава непотърсена топлина, но с времето тя изтива и се превръща в студ!
  • Поздрави и от мен за хубавия стих!!!
  • Горчива топлина...Ако душата ти се нуждае от нея? Защо не? Много е лично, за да го обсъждам,но ми харесва стихът ти.Поздравления Нели!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...