10.12.2013 г., 21:47  

Горчиво

1.2K 0 4

Започнах да харесвам сериaлите,

ония турските - сапунени,

защото в тях дори скандалите

са баш рахат локумени.

 

Защото само тамка ферхундетата

се женят за готини ефендита

и мозъците ни покрити с фереджетата,

ама дреме ни на аПЕНдИкСА.

 

Там любимата се жени за любимия

и са кадифени от страст.

Tук любимата се жени за единия,

останал след войните между нас.

 

Сватбата е все през лято,

като че ли имат няк`ва зима.

Тука вси си викат "свато",

ама сватба надали ще има.

 

Искам на твойто сключване на брак

да съм този, дето ще извика "Не!",

но съм този,дето ще избяга пак

и пак ще иска да умре.

 

ДА ти пожелая ли да си щастлива?

Ще бъде жалко, лицемерно.

Казваш в другия живот, любима,

ала друг живот не ща да имам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Носталгин Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Разсмя ме и хич не ми стана горчиво
    Браво за стиха!!!
  • Краси, за двата рода не зная, но бъдещия и мъж ако ме докопа... Мето пребиване сигурно му е станако стимул в живота.

    Манипулке, толкова много неща оставяме за другия живот, че и него искам да прескоча, направо на последващия да ида . Права си все чакаме, крайно време е да отложим и "чакането" за другия живот.

    Благодаря за коментарите и успехи!
  • Ех, въпреки иронията ми стана доста горчиво. Това с другия живот явно е запазена марка на жените. Ама знаеш ли, че после цял живот чакаме другия живот...
  • Искам на твойто сключване на брак
    да съм този, дето ще извика "Не!",
    но съм този,дето ще избяга пак
    и пак ще иска да умре.
    Хъъъхххх...не е живот като на кино,я!
    Най-много да ядеш орташки бой и от двата рода!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...