Горчиво 2
ГОРЧИВО 2
Отново съм излишна, непотребна.
Отново и за кой ли път сама...
Безшумно свърши
приказката ни вълшебна.
Това ли бях за теб?
Дубльор?
Проклет кошмар...
Добре ме заблуди, но имаш право,
не те виня, простих ти на мига...
За моята любов
днес няма да се оправдавам,
поредната горчива чаша вдигам
и... пак на екс...
до дъното достигам...
сам виждаш
колко е далеч брега...
Сега да помълчим, та в тишината
с покойника-мечта по теб
да се простя...
остава жива само раната,
до смърт позната -
отново се превърнах
във парцал...
За кой ли път
отново съм сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
