temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
May 28, 2008, 11:52 PM

Горчиво 2

  Poetry
875 0 10
 

ГОРЧИВО 2

Отново съм излишна, непотребна.

Отново и за кой ли път сама...

Безшумно свърши

          приказката ни вълшебна.

Това ли бях за теб?

                Дубльор?

                          Проклет кошмар...

Добре ме заблуди, но имаш право,

не те виня, простих ти на мига...

За моята любов

                 днес няма да се оправдавам,

поредната горчива чаша вдигам

и... пак на екс...

        до дъното достигам...

сам виждаш

                    колко е далеч брега...

Сега да помълчим, та в тишината

с покойника-мечта по теб

                                да се простя...

остава  жива само раната,

                  до смърт позната -

отново се превърнах

                               във парцал...

За кой ли път

             отново съм сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • temenujka62 (Теменужка Маринова)
    temenujka62 (Теменужка Маринова)
    Благодаря на всички. Обичам ви!!!
  • renkav (Райна Недялкова)
    renkav (Райна Недялкова)
    о, Господи!Миличка моя! И аз съм сама !Не предполагах ,че такъв весел и прекрасен човек като теб може да е толкова огорчен и сам!...Стихът ти е прелестен!.И истински!Прегръщам те с най-чиста обич: Райна,Каварна
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    !!!
    Нушеее... Загорча ми
  • kameron (Зелиха Ибрахим)
    kameron (Зелиха Ибрахим)
    Е небъдете толкова безнадеждни де, пишете за хубави неща! Харесвам стила Ви!
  • Ивана59 (Иванка Гичева)
    Ивана59 (Иванка Гичева)
    Горчиво и с болка за края...(дано е само лирическата)
    Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0