severianin (Валентин Чернев)
417 677
4.06.2013 г., 10:19 ч.

Горчиво 

  Поезия
1051 0 9

 

 

ГОРЧИВО

 

 

На устните ми пари.

На езика

горчи пелинът зъл на моя ден.

Аз пиша стихове.

Така съм свикнал

да казвам туй, което зрее в мен.

Но думите се раждат тъй горчиви,

че ме е страх от следващия стих.

 

Да ме прощават чувствата красиви,

тъй както и самият аз простих

на онова, което ме обгражда

и става после плът на мисълта.

Стихът от живия живот се ражда,

а той е просяк, газещ из калта

по дирите на болното ни време,

лишено сякаш от морал и страх,

в което даже залък да отнемеш,

се счита за геройство, не за грях;

с криле, строшени в опит за летене,

със слепи за прекрасното очи...

 

Не бива да се сърдите на мене,

ако стихът ми пари и горчи,

ако не крача под развято знаме,

а търся сам през дните трудни брод.

Щастлив поет в нещастно време няма,

ни сред нещастен в своя ден народ.

 

Аз чувам вопъла, плача му чувам

и в дните днешни, както и преди,

каквото моето време ми диктува,

това за вас перото ми реди.

И с укор да ме гледате не бива:

доброто слово може да горчи –

лекарствата са винаги горчиви...

То лек ли е?

Не знам!

Векът мълчи...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??