Горчиво
ГОРЧИВО
На устните ми пари.
На езика
горчи пелинът зъл на моя ден.
Аз пиша стихове.
Така съм свикнал
да казвам туй, което зрее в мен.
Но думите се раждат тъй горчиви,
че ме е страх от следващия стих.
Да ме прощават чувствата красиви,
тъй както и самият аз простих
на онова, което ме обгражда
и става после плът на мисълта.
Стихът от живия живот се ражда,
а той е просяк, газещ из калта
по дирите на болното ни време,
лишено сякаш от морал и страх,
в което даже залък да отнемеш,
се счита за геройство, не за грях;
с криле, строшени в опит за летене,
със слепи за прекрасното очи...
Не бива да се сърдите на мене,
ако стихът ми пари и горчи,
ако не крача под развято знаме,
а търся сам през дните трудни брод.
Щастлив поет в нещастно време няма,
ни сред нещастен в своя ден народ.
Аз чувам вопъла, плача му чувам
и в дните днешни, както и преди,
каквото моето време ми диктува,
това за вас перото ми реди.
И с укор да ме гледате не бива:
доброто слово може да горчи –
лекарствата са винаги горчиви...
То лек ли е?
Не знам!
Векът мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
