22.10.2011 г., 0:21

Горчиво кафе

971 0 4

Горчиво кафе

Ако някога срещна живота

и на чаша горчиво кафе поседим,

ще се гледаме мъчно, навъсено-скучни

от куплета на мойте копнежи безумни.


Макар тази среща, на вид тъй далечна,

да дебне във зноя на някое "утре".

Аз знам, аз знам, че в "новото вчера"

на слепия ден равносметка ще диря.


И може би, може би, с лека насмешка,

ще ме гледаш тъй зорко от своето място.

Да намираш във мене поредните грешки

от невзети решения и пропуснати срещи.


Глътка след глътка сред безумната глъчка

ще цедиме каймака горчив на разлъки.

И в кафето на мойто кръстовище

ще отпия обич от чашка живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, аз затова го написах. Бях сигурен, че не знаеш. И не само ти... А стихотворението е свръхизвестно... На един от големите български поети е(макар и много оспорван, заради безрезервното му приемане на Съветска Русия и демагогията, свързана с нея) - Христо Смирненски (Тома Измирлиев). Прочети например "Приказка за стълбата" или "На гости у дявола" - първа част "Приказка за честта"(втората е много по-слаба !)и се увери, че това е велик български поет...
  • Наистина нямах представа, че това заглавие е заето. Стиха в коментара ви е прекрасен, но наистина не знаех...
  • Заглавието е много интересно... Има други стихотворения с това заглавие... Но има едно!:

    "ГОРЧИВО КАФЕ

    Когато след пир полунощен самотен,
    на зиг-заг се връщаш дома
    И киска се вихър над жребий сиротен
    И плаче безлунна тъма,
    побързай, побързай, на спиртника прашен
    тури тенекийно джезве -
    на винени пари под пристъпа страшен,
    свари си горчиво кафе.

    Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
    И лъхне ли дъх мразовит,
    опит от тъгата на поздрава сетен,
    не гледай тъй блед и убит
    изтрий от сърце си мечтите парфюмни
    за черни очи кадифе
    под тъмната стряха на мисли безумни -
    свари си горчиво кафе.

    А привечер зимна в безлистните клони
    щом стене фъртуната зла,
    И зимният вихър се киска поклони
    през мътните бледи стъкла
    с коси заснежени младежкия спомен
    отдай на аутодафе
    И бавно на малкия спиртник поломен
    свари си горчиво кафе."
    ВЕЛИКО! Х.С. (Т.И.)!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...