Горчиво кафе

Поэзия

977 0 4

Горчиво кафе

Ако някога срещна живота

и на чаша горчиво кафе поседим,

ще се гледаме мъчно, навъсено-скучни

от куплета на мойте копнежи безумни.

Макар тази среща, на вид тъй далечна,

да дебне във зноя на някое "утре".

Аз знам, аз знам, че в "новото вчера"

на слепия ден равносметка ще диря.

И може би, може би, с лека насмешка,

ще ме гледаш тъй зорко от своето място.

Да намираш във мене поредните грешки

от невзети решения и пропуснати срещи.

Глътка след глътка сред безумната глъчка

ще цедиме каймака горчив на разлъки.

И в кафето на мойто кръстовище

ще отпия обич от чашка живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Bezzhichen (Безжичен)

Да, аз затова го написах. Бях сигурен, че не знаеш. И не само ти... А стихотворението е свръхизвестно... На един от големите български поети е(макар и много оспорван, заради безрезервното му приемане на Съветска Русия и демагогията, свързана с нея) - Христо Смирненски (Тома Измирлиев). Прочети например "Приказка за стълбата" или "На гости у дявола" - първа част "Приказка за честта"(втората е много по-слаба !)и се увери, че това е велик български поет...

2011-10-25T21:29:47+03:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-10-25T01:57:28+03:00
harmony92 (Джоана )

Наистина нямах представа, че това заглавие е заето. Стиха в коментара ви е прекрасен, но наистина не знаех...

2011-10-25T00:41:35+03:00
Bezzhichen (Безжичен)

Заглавието е много интересно... Има други стихотворения с това заглавие... Но има едно!:

"ГОРЧИВО КАФЕ

Когато след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връщаш дома
И киска се вихър над жребий сиротен
И плаче безлунна тъма,
побързай, побързай, на спиртника прашен
тури тенекийно джезве -
на винени пари под пристъпа страшен,
свари си горчиво кафе.

Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
И лъхне ли дъх мразовит,
опит от тъгата на поздрава сетен,
не гледай тъй блед и убит
изтрий от сърце си мечтите парфюмни
за черни очи кадифе
под тъмната стряха на мисли безумни -
свари си горчиво кафе.

А привечер зимна в безлистните клони
щом стене фъртуната зла,
И зимният вихър се киска поклони
през мътните бледи стъкла
с коси заснежени младежкия спомен
отдай на аутодафе
И бавно на малкия спиртник поломен
свари си горчиво кафе."
ВЕЛИКО! Х.С. (Т.И.)!

2011-10-24T21:37:26+03:00