harmony92 (Джоана )
21 29
Oct 22, 2011, 12:21 AM

Горчиво кафе 

  Poetry
731 0 4

Горчиво кафе

Ако някога срещна живота

и на чаша горчиво кафе поседим,

ще се гледаме мъчно, навъсено-скучни

от куплета на мойте копнежи безумни.


Макар тази среща, на вид тъй далечна,

да дебне във зноя на някое "утре".

Аз знам, аз знам, че в "новото вчера"

на слепия ден равносметка ще диря.


И може би, може би, с лека насмешка,

ще ме гледаш тъй зорко от своето място.

Да намираш във мене поредните грешки

от невзети решения и пропуснати срещи.


Глътка след глътка сред безумната глъчка

ще цедиме каймака горчив на разлъки.

И в кафето на мойто кръстовище

ще отпия обич от чашка живот.

© Джоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, аз затова го написах. Бях сигурен, че не знаеш. И не само ти... А стихотворението е свръхизвестно... На един от големите български поети е(макар и много оспорван, заради безрезервното му приемане на Съветска Русия и демагогията, свързана с нея) - Христо Смирненски (Тома Измирлиев). Прочети например "Приказка за стълбата" или "На гости у дявола" - първа част "Приказка за честта"(втората е много по-слаба !)и се увери, че това е велик български поет...
  • Наистина нямах представа, че това заглавие е заето. Стиха в коментара ви е прекрасен, но наистина не знаех...
  • Заглавието е много интересно... Има други стихотворения с това заглавие... Но има едно!:

    "ГОРЧИВО КАФЕ

    Когато след пир полунощен самотен,
    на зиг-заг се връщаш дома
    И киска се вихър над жребий сиротен
    И плаче безлунна тъма,
    побързай, побързай, на спиртника прашен
    тури тенекийно джезве -
    на винени пари под пристъпа страшен,
    свари си горчиво кафе.

    Отвориш ли тръпнейки плика и цветен
    И лъхне ли дъх мразовит,
    опит от тъгата на поздрава сетен,
    не гледай тъй блед и убит
    изтрий от сърце си мечтите парфюмни
    за черни очи кадифе
    под тъмната стряха на мисли безумни -
    свари си горчиво кафе.

    А привечер зимна в безлистните клони
    щом стене фъртуната зла,
    И зимният вихър се киска поклони
    през мътните бледи стъкла
    с коси заснежени младежкия спомен
    отдай на аутодафе
    И бавно на малкия спиртник поломен
    свари си горчиво кафе."
    ВЕЛИКО! Х.С. (Т.И.)!

Random works
: ??:??