Онази сутрин подсладих кафето ти.
Опивах се от цветните му пари.
Дъхът му ми всели халюцинации.
Залутах се в потиснатото старо.
...
Изпих го бързо. С ласка за сбогуване.
И с тъпа болка. С тъпа безсловесност.
Допих те нежно. Изпокъсах струните
на малкото ми скътана човечност.
След мен дочух солници да се смеят.
Те бяха трън в окото на сълзите ти.
Проклех те, заради солта във вените. ...