Горчивото в соленото се губеше
Онази сутрин подсладих кафето ти.
Опивах се от цветните му пари.
Дъхът му ми всели халюцинации.
Залутах се в потиснатото старо.
...
Изпих го бързо. С ласка за сбогуване.
И с тъпа болка. С тъпа безсловесност.
Допих те нежно. Изпокъсах струните
на малкото ми скътана човечност.
След мен дочух солници да се смеят.
Те бяха трън в окото на сълзите ти.
Проклех те, заради солта във вените.
Откраднах захарта за дните си.
...
Онази нощ изсипах сол в кафето ти.
Пое го тежко. Още ми е тъжно...
Горчивото в соленото се губеше.
Смъртта ти бе дошла, за да се върна...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
