14.03.2019 г., 9:49  

Горда жена

1.1K 3 5

Фалшива любезност? Моля? Не е за мен!

В преструвки животът ще премине така.

Комедийна актриса ли виждате в мен?

Нямам маска, която да сложа пред вас!

 

Арогантна била съм? Как ли пък не?!

Възмущавам се с право на тези слова!

Няма как да пълзя, да присвия колене.

Нося нежна осанка на горда жена!

 

Нито в ниското падам, нито горе летя!

Равносметка разумна си правя!

Питаш каква е рецептата? Проста е тя!

Най-доброто от мене раздавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, meteor!
  • Благодаря ви. Иван, Иржи и Ангелче! Вашите коментари ме зареждат с положителна енергия!
    Поздрави!
  • Точно така,Вики!И аз харесвам такива-нито низко да пада,нито високо да хвърчи!Само не се раздавай докрай!Защото има и хищници...Пропуснала си едно "от" в последния ред.Така го подразбирам...
  • Написах коментара и... изчезна! Чудесна ти е творбата. Рима, ритъм, навежда ме на мисълта, че когато си я писала, едновременно с думите си я пеела. Налучках мелодията! Твоя мелодичен стих ме радва!
    Моите поздравления!
    * * *
    Лимита за коментарите не е в услуга за творците. Колко несподелени коментари запазваме за себе си..
  • Много хубаво стихотворение на красива поетеса.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...