Горделив
наум:
Аз зная безбройни пасажи
и вред ги цитирам по ред.
О, вижте нима не съм важен,
щом зная в тях всеки куплет!?
И всичко що важно е четох,
и мъдрости чужди узнах.
Ех, вижте ме, колко съм важен!
Не съм ли по - важен от тях?
на глас:
Че всичко що питаш ме - зная,
ти знаеш ли колкото мен,
щом четох аз книга оная,
да същата, що не си чел!
Ти питай ме, питай, аз зная!
Нали по - начетен съм аз
и питай ме, питай докрая,
че всеки аз отговор знам.
Че всичките аз ги научих
по учен съм, по - съм от теб!
Защото невеж си, неучен...
Неук си а казваш... Смирен?
Говориш си в свои си думи,
невежите да разберат,
за що ти мълчиш тъй безумно?
Невежите само мълчат!
И ето невеж си! Неук си!
Защо си заспорил със мен?
Мълчиш? Дума даже неказваш!
Не можеш наддума ме мен!
Мълчи! Тъй да бъде, надвих те!
И бързо, сега си върви!
Че със глупци като тебе,
как разговор водил бих би?
наум:
Че всичко чета и изчитам,
но още в мен страх е един...
Че още не всичко изчетох,
Нечел, що говорил бих бил?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
