Гордост
/на сина ми Ивелин/
Криле ти дадох, с тях да полетиш.
И ти политна, следвайки мечтите.
Издигна нависоко ум, без риск
да срещнеш завистта из висините.
Душата си превърна на платно,
в което сам рисуваш си картини
с окраски цветни, слели във едно
сегашното със бъдеще светлинно.
Защото утре, знам, пренадлежи
на теб и всички будни, млади хора,
надраснали дребнавост, що пълзи,
отрекли „благините“ на Пандора.
Не спирай пред измислени врати,
отваряй ги, да влиза светлината,
за рожбата си пример ти бъди
и гордост наша, сине, във отплата.
16.09.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
