Sep 16, 2020, 1:54 PM

Гордост 

  Poetry » Other
545 1 8

/на сина ми Ивелин/

 

Криле ти дадох, с тях да полетиш.
И ти политна, следвайки мечтите.
Издигна нависоко ум, без риск
да срещнеш завистта из висините.

 

Душата си превърна на платно,
в което сам рисуваш си картини
с окраски цветни, слели във едно
сегашното със бъдеще светлинно.

 

Защото утре, знам, пренадлежи
на теб и всички  будни, млади хора,
надраснали дребнавост, що пълзи,
отрекли  „благините“ на Пандора.

 

Не спирай пред измислени врати,
отваряй ги, да влиза светлината,
за рожбата си пример ти бъди
и гордост наша, сине, във отплата.

 

16.09.2020

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??