Гореше фарът
А корабът отплава призори.
Гореше още фарът, не бе угаснал.
Водата бе разлистила като че ли,
в златисто - от първи утринни лъчи.
Сирената изсвири за последно,
сякаш плачеща... разля се тъжният й глас
по морската снага безбрежна.
А вятър бе се сгушил в мачтата...
Отплава, порейки вълните кротнали
на зазоряване. Далеч, към океана.
За да ги слее - небето и морето,
братче и сестриче, отдавна разделени...
Гореше още фарът, не бе угаснал.
Водата бе разлистила като че ли,
в златисто - от първи утринни лъчи.
Сирената изсвири за последно,
сякаш плачеща... разля се тъжният й глас
по морската снага безбрежна.
А вятър бе се сгушил в мачтата...
Отплава, порейки вълните кротнали
на зазоряване. Далеч, към океана.
За да ги слее - небето и морето,
братче и сестриче, отдавна разделени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
