Горещо?
Горещо?
(katkatkat & icohim)
Топло ли е? Не, навън е горещо.
Падат искри златисти от слънцето.
Огън ли? Дим се вече силен усеща
с намек за нещо... нещо разтърсващо.
Трудно ли? Невъзможно е да се диша.
Дори кръвта завира във вените.
Любов ли? В Ад трудно е да се обича,
когато без влага дори вехнат и бурените.
Няма въздух. До болка. Така е.
И прав да си, аз пак ще ридая.
В тази огнена лудост безкрайна
виждам, че може би труден е Рая.
А твоите сълзи оазис са в бездната,
там, където тече мраморна лава.
Тя в три пътеки се стели! По коя да те търся?
Може би средната?
Със сълзите твои аз ще заплавам...
Няма течение, нито вятър попътен.
Спри, разтопи се, нали е горещо.
Вече душата ми стана на въглен,
само че тлее някак си още...
Като от вятъра хвърлени в пещ незагаснала,
последните капчици от нас си отиват.
От тебе остава сълзица във бисер пораснала,
от мен проблясва безформено
на душата оловният слитък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
