Горещо?
(katkatkat & icohim)
Топло ли е? Не, навън е горещо.
Падат искри златисти от слънцето.
Огън ли? Дим се вече силен усеща
с намек за нещо... нещо разтърсващо.
Трудно ли? Невъзможно е да се диша.
Дори кръвта завира във вените.
Любов ли? В Ад трудно е да се обича,
когато без влага дори вехнат и бурените.
Няма въздух. До болка. Така е.
И прав да си, аз пак ще ридая.
В тази огнена лудост безкрайна
виждам, че може би труден е Рая.
А твоите сълзи оазис са в бездната,
там, където тече мраморна лава.
Тя в три пътеки се стели! По коя да те търся?
Може би средната?
Със сълзите твои аз ще заплавам...
Няма течение, нито вятър попътен.
Спри, разтопи се, нали е горещо.
Вече душата ми стана на въглен,
само че тлее някак си още...
Като от вятъра хвърлени в пещ незагаснала,
последните капчици от нас си отиват.
От тебе остава сълзица във бисер пораснала,
от мен проблясва безформено
на душата оловният слитък.
© Христо Стоянов All rights reserved.